През 1953 година във Вашингтон се ражда Нан Голдин (Nan Goldin), една от най-известните фотографки от 90-те години. Кадрите й са откровени, красиви и често брутални. През последните 30 години "пише" своя визуален дневник, който без никакво стеснение споделя с всички. В него редовно отразява собствения си свят - приятелите, любовниците си (мъже и жени), пътуванията си до Европа и Азия, емоционалните си кризи... Това, което Голдин непрекъснато търси, е вътрешното състояние на човека. Изразява го със снимките си, но и в прожекции на диапозитиви, съпроводени с музика, като нейната "Балада за сексуалната зависимост".
Обективът на Нан обича да преследва гейове, лесбийки и травестити, да улавя мрачни кадри, интимни моменти, наранени тела... И макар някои от нейните фотографии да ми дойдоха в повече, не мога да не й се възхитя за това, че преследва перфектния кадър, който дръзко обръща гръб на всички табута.
(за още инфо относно съвременните... визуални изкуства -> "Изкуството днес" на Буркхард Римшнайдер и Ута Грьозеник)
Макар да съм гледала сериала като малка, за щастие не помня нищо. Но сега мога да кажа, че той е моето малко телевизионно удоволствие.
Защото Коломбо е забележителен образ със своята рошава коса, стар шлифер, още по-стара кола (защото тя е просто средство за придвижване), запалена пура, мистериозна съпруга, смешно куче без име ("Не си харесва имената, които му давам, затова му викам всякак"), забавна походка и миловидно изражение.
Коломбо е детектив от отдел "Убийства". Но той не може да тича ("В ужасна форма съм"), не умее да стреля с пистолет и му призлява щом види кръв. Обаче Коломбо умее да наблюдава дребните детайли и човешките реакции. Неговото оръжие са брилянтните психологически игрички, придружени със симпатичен джентълменски подход.
Коломбо е противоположността на Рамбо, Супермен, Батман, г-н Смъртоносно оръжие и т.н. Да не повярва човек, че сериалът е американски. Но пък Монк напомня за него.
