Филмова вечер/нощ

Препоръчително

# вечер/нощ

# удобен фотьойл

# нещо за пиене

# нещо за хрупане

# загасена лампа

# мноооого филми

Запасът от поне 4 филма е най-важен. Не че е задължително да се изгледат, но е почти сигурно, че поне два от тях ще бъдат тотално разочарование (което ще изисква бързата им замяна).

Снощи, самичка с пакетче зрънчо слънчо, изчаквайки края на "Забранена любов" по нова (тук се изчервявам... да, фен съм на сапунка, но бг сапунка ;), натиснах play на филм номер 1:

Maybe Baby... определен като истинска британска комедия, които обожавам... със задоволителен рейтинг от 5.2 в айемдиби-то, идеален за разтоварващ филм губи-времка... с участието на д-р Хаус или Хю Лори, мистър Бийн и Ема Томпсън... с добър саундтрак...

НО с ужасно качество, а комбинацията между много тихия звук и силния британски акцент ми дойде съвсем в повече... така че мейби бейбито премина за минутки с бутона за превъртане напред. Не съм убедена, че разбрах финала. Може да се гледа пак, ако го намеря в по-добър вид.

номер 2:

Terms of Endearment (т.е. "нежни думи" или "думи на нежност")... висок рейтинг в айемдиби-то (7.3)... с участието на Шърли Маклейн, Джак Никълсън, Дани де Вито и Джеф Даниълс (единият глупак от "От глупав по-глупав")... с добри отзиви, разглеждащ отношенията между майка и дъщеря и спечелил 5 Оскара през 1984...

НО го спрях може би 15 минути след началото. Явно не му беше времето, знам ли. Никак не ме грабна, подейства ми много подтискащо, качеството отново беше лошо, а отношенията м/у майката и дъщерята нещо ме подразниха... може би някой ден ще го гледам все пак.

(та затова е хубаво да има няколко филма в запас... следващият си обещах да изгледам от началото до края)

номер 3:

Revolutionary Road... за него имах най-големи очаквания. Все пак е с Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет (която тази година ме впечатли много силно с поредица изключителни филми - Little Children, The Reader и The Life Of David Gale... особено последният трябва да се гледа!). Филмът е нов, с висок рейтинг от 7.8, с 3 номинации за Оскар, с чудесни отзиви.

НО не ми хареса. Вече се чудя дали повредата не е в моя телевизор. Обаче е факт - нямах никакво търпение да свърши (буквално 2 часа мъка, но нали съм инат - търпя). Очаквах и очаквах да ми хареса... НЕ. (спрях го за малко по средата единствено, за да изтегля филма-спасение, познатата класика, номер 4)

Сега изгледах трейлъра. Наистина изглежда примамлив. За съжаление, тези хубави свободолюбиви, авантюристични идеи, които се споменават, не са водещи във филма. Всъщност и той се оказа много подтискащ. И за да завършим поредицата...

номер 4:

The Notebook... добрата стара класика :) Осмисли цялата ми филмова нощ. Любов, пейзаж, пак любов, невероятна музика, още малко любов... Да ми се чуди човек, но пак поплаках, за n-ти път, докато го гледах. Това е идеалният филм за гледане, когато няма никой наоколо да те пита какво става...

имаше и номер 5:

The Break-Up... дойде като бонус след "Тетрадката". Нещо леко и весело. Хареса ми началото, но го оставих за доглеждане, защото вече минаваше 4. Мисля си, че няма да ме натъжи (дано, дано, дано).

Извод - трудно е да намериш добър филм в замунда, който вече да не е гледан.

Извод 2 - така се готви дипломна работа (тук ми липсва затъпяващото човече от скайп)

Ориана Фалачи и исляма

За Ориана Фалачи чух преди година. Но днес знам малко повече за нея, след като прочетох книгата й "Силата на разума". В нея италианската журналистката открито, без никакъв страх напада исляма. И извежда своята теза. "Европа се превърна в ислямска колония".

"Тя каза това с дрезгав глас, по много обикновен начин. Не ме разбирайте погрешно - тази жена нямаше богат речник, нито се изразяваше на висок стил. Но изрече думите си съвсем ясно и отчетливо... "Един ден Рим ще бъде собственост на исляма. Но той донякъде вече е наш. В този град има толкова много мюсюлмани. Толкова много. Ние сме навсякъде. Хиляди и хиляди, милиони. Но вие не се страхувайте. Това не значи, че ще ви покорим с армии, с оръжия. Повтарям - ние нямаме нужда от това. В края, няма да имаме нужда дори да приемате нашата вяра. Защото когато броят ви се намали наполовина, населението ви повече няма да се увеличава. А ние сме плодовити, като наторена земя..."

"Под дулото на автомат, насочен към главата ми от един усърден телохранител, Жорж Хабаш (човекът, извършил най-кървавите терористични нападения в Европа) съвършено ясно ми обясни, че освен Израел, враг на арабите е целият Запад, Америка и Европа... "Най-хубавото предстои - това, че от днес няма да има повече мир за Запада. Ние ще напредваме стъпка по стъпка. Милиметър по милиметър. Година след година. Десетилетие след десетилетие. Изпълнени с решимост, убеждение и упоритост. Това е нашата стратегия. Стратегия, която ще се разпространи по цялата планета."

"Зад това стои най-голямата конспирация, създадена в новата история. Най-отвратителният заговор, роден от нашето време. Заговор, изтъкан от идеологическа лъжа, културна непочтеност, морална проституция, измама. Конспирация, заговор, замислен от банкерите, които създадоха фарса, наречен Европейски съюз... Европа, която не знае накъде върви. Европа, която загуби същността си и се продаде на султаните, халифите, везирите, наемниците на новата Отоманска империя".

Интересна книга. Подкрепена с исторически факти и съвременни документи. Все пак, си я четох с едно наум. Защото и "християните" не са били идеалните "правоверници". Стане ли дума за религия, нещата все отиват твърде далеч. Грозна действителност. И наред с Ориана Фалачи си мислех за Вера Мутафчиева и прекрасният й роман "Случаят Джем" (препоръчвам го на всички, които страдат от предразсъдъци и дори не го подозират).

Родена във Флоренция през 1929, Ориана Фалачи се ориентира към световните водачите и употребата им на власт. Интервютата й се оприличават на разпити. В разговор успява да подмами Кисинджър да се самоопише като войнолюбец (по-късно в мемоарите си той споменава, че това е най-катастрофалното му признание). Интервюира Зулфикар Али Бхуто (премиер на Пакистан), Рухолах Хомейни (идеен ръководител на ислямската революция в Иран), Фидел Кастро, Ясер Арафат, Индира Ганди, шаха на Иран Пахлави, Муамар Кадафи, Ариел Шарон, Мохамед Али, Артър Милър, Орсън Уелс... "Пред нас е една необикновена, противоречива, но смела жена. Феминистка, мечтаеща отчаяно за дете."

През 1992 й поставят диагноза рак. След 10 години мълчание, през 2002, публикува "Яростта и гордостта". През 2005 издава "Силата на разума". Двете книги, яростно нападащи исляма, предизвикват смъртни заплахи и съдебни дела за расизъм и ксенофобия. Фалачи се принуждава да напусне Италия и да потърси убежище в Ню Йорк. Връща се във Флоренция, за да умре там през 2006.